|
Стари родове и прекори
( моля ако някой знае други, стари родове и прекори, нека да ми пише.)
Родове - Алоци, Аджови, Буавци (от с. Бухово), Бързеви (от с. Желен, искърско дефиле), Белови (от с.Белица- Ихтиманско), Въшкаре, Вокадинови, Вълците, Вълчови, Гусеви, Гържови, Деневи, Дукови, Далавери, Дърдоре, Джалеви, Дивяци, Евреете (от с. Желен), Жъц, Заяци (от с. Бусманци или Огоя), Загорците, Зимбилеви, Османците, Кюлови, Камшови, Котеви, Кьомови, Кръстови, Клечкови (от с. Равно Поле), Коткодошови, Коваче, Кържови, Крекови, Кърньови, Левкови, Лезьови, Мусеви, Митачови, Мърчови, Магарища, Манавци, Манчови ( от с. Локорско), Накеви, Павлеви, Пачовите, Пандови, Пижови (от Подуене), Пунчови, Пукови (от с. Чепинци), Пуряци, Паневи, Петлите, Пакьорци, Пангарови, Панагюрци, Руснаци, Сореви, Самоковци, Стриньете, Тупане, Туявците Ушкови, Фикеви, Цинцови, Циркови, Чочови, Чирепе, Чикански, Шикови, Шонкаре, Шагерски, Шаркови (от село Шума, Годечко), Щъркели.
Прекори - Айдуко, Баламата, Буф, Баницата, Барабанчико, Бровкин, Бурмата, Връцката, Връшнико, Врънгата, Врабката, Гърко, Герата, Гърджови, Гащата, Дърчата, Дуче, Дзуре, Джонджо, Еката, Жъц, Заяко, Жабаро, Киселото, Кукеро, Креката, Кесо, Кемало, Кльомата, Кадъната, Кавръко, Кърньо, Кайзеро, Къркавецо, Каракачанката, Коравеца, Лезьо, Лудото, Лочето, Мързело, Мацата, Манафино, Мущурко, Мишо Сврачето, Пачата, Пашкулкьо, Пърньо Перката, Пуш, Пър-пър, Рогачо, Рънкявецо, Солта, Сиреняро, Симидето, Суртуко, Самуна, Сврачето, Синето, Тапата, Турчино, Цинцо, Церо, Църгата, Чагата, Чугата, Шушката, Шут, Шекеро, Шипката, Шилето, Щърколо, Фук.
Поминъкът на село Враждебна
Враждебна е чисто шопско село в полето с около 20 000 декара пасищни ливади и обработваема земя. Основен поминък- земеделие и скотовъдство. Името на Враждебна е претърпяло трансформация през годините. Селото е на векове
и името се свързва със славянското име Вражил. По късно в осмаски летопис се споменава за село Вражине. Първоначално селото е било "свито", в близост до реката. Назад във времето Искъра е преливал и е създал мучурливи местности и селяните са ги изполвали за защита от грабители. През вековете Искъра си изменя коритото. Селото граничело на запад с Подуене, Малашевци и Биримирци. ( дядо ми разказваше, че като малък ратай е пасял говедата и се срещали с момчетата от Подуене, някъде може би в землището на днешния Хаджи Димитър. Преди няколко поколения, полето е стигало до Подуене). На север пасищата са граничели с Чепинци и с Челопечене, на Изток с Долни Богров и Кривина, на юг с Бусманци и Слатина. Огромна площ, която е предлагала безкрайни и сочни поляни, мучурливи местности откъм река Искър. До построяването на яз. Искър, подпочвената вода в землището е била доста висока. При изкопаването на кладенци, водата е бликала на метър дълбочина. На много места е имало извори, в двора на Църквата също е бликала вода (аязмо). Мочурищата са били подходящи за говедата, биволи а огромните полета са обхожани от стада овце. Овчарите са карали стадата в подножието на Стара планина, по тези времена планината е била предимно поляна и оголени скали. Първите родове Враждебци, отклонили част от реката и изградили три канала, които обхождали селото и бустаните. Хората освен да си напояват бустаните, използвали каналите за пране и риболов. Едно емблематично място било Пунчовото мосте или Пунчовия мост.
Стар Турски документ споменава за данък на "джелепкешаните", едри овцевъди. В него присъстват няколко Враждебеца на които са взимали по 30 овце на година, което показва, че всички са притежавали над 5000 овце.
Трябва да си спомняме за старите родове, нашите дедовци, баби, които са обработвали земи, отглеждали животни, не са знаели що е почивка и животът им никак не е бил лек.
Земеделие и прехрана
Враждебна е облагодетелствано село с изобилие от вода и огромни райони благоприятни за земеделие и скотовъдство. Враждебци са разделяли земята за няколко предназначения. Пасищни ниви за животните, ниви за сеитба на зърно и ниви наричани, " бустани, бустанйе". Разполагали са с няколко големи блока по няколкостотин декара за отглеждане на зеленчуци. Пипер, праз лук, патладжан, домати, зеле, гулия (алабаш), дини, картофи, царевица.
Една част се е заделяла за зимнина, другата продукция се е закарвала по Софийските тържища. Две от причините за придошлите родове от Софийската околя и създаването на нова Враждебна са, огромните земеделски земи и близостта с пазарите на София.
Един от изброените зеленчуци е направил Враждебци известни в София и отвъд страната.
Кълцан червен пипер.
Щом някой нашенец кажел че е от Враждебна, веднага му отвръщали: Знам, знам, лют като враждебски пипер.
Пиперът ни станал известен и в Цариград, когато султана се разболял. Страдал от болки в стомаха, когато един лекар препоръчал да се достави лют червен пипер от село Враждебна.
Както е известно, враждебци не са разчитали само на един продукт. Повечето селяни са били бедни и крайно зависими от продукцията си. Произвеждали са почти всичко за своята трапеза. Месо, млечни продукти, зеленчуци и плодове. Повечето родове са имали ниви за жито и слънчоглед за олио. Почти нищо не се е купувало. Само газ за лампата и някои дребни продукти за покъщнината. Селяните са изградили своя собствена икономика и са обменяли и търгували стоки с други селяни в Софийското поле. Животът никак не е бил лек.
Зависими от природата, селяните въпреки труда са имали слаби години и недоимъка ги е притискал.
Възрастен враждебец ми разказа в неговите спомени като дете, през началото на 30те години, когато още селото е било на газови лампи. В одаята (основна стая за спане, готвене) се нареждали на пода всички в семейството, обикновено 6 - 8 човека и заспивали заедно. Когато майка му готвела, слагала по една супена лъжица олио, защото олиото трябвало да стигне до следващата година. Всичко се пестяло и пресмятало, за да няма по тежки лишения.
Жътвата и обработката на земята отнемало много дни и енергия. Хлябът е в основата на хранителната верига. В началото Враждебци обработвали земята с дървени плугове.
Жътвата е от най -тежките земеделски работи. В нея се хвърлят всичките налични в рода сили, за да се ожъне максимално бързо преди да е паднал дъжд. Жътвата е била ръчна със сърпове а вършенето с коне. Някой родове не са имали достатъчно работна ръка и са довеждали жетварки от под планинските села. Жътвата е минавала в песни и веселие. Вечер жътварките са се надпявали с песни и Враждебци са се сбирали на сред селото да чуят непознати песни. Домакините са гледали да не пресилват жътварките, за да останат доволни и да дойдат следващата година.
Такъв е бил живота на селянина. Понякога животът е минавал в песни и веселие, но в повечето време е тегнело напрежение, дали ще изкара добра реколта, да нахрани целия род, дали ще успее да си продаде продукцията на тържищата. Понякога е имало тежки разправии и битки със селяни от съседно село за паша на животните.
Днес трудно можем да си представим реалния живот на старите поколения, лишени от елементарни удобства. За голямо наше щастие, благодарение на дългогодишната работа и голяма отдаденост на Найден Зимбилев, Враждебци днес притежаваме безценна информация, за навиците, обичаи, ритуали и старите родове.
Мъжете на фронта
Мъжете от село Враждебна участват във войните , като служат главно в прочутата Софийска желязна дивизия, заедно с добитъка си и каруци. Старците, жените и децата с малкото останал добитък остават в селото да обработват земята.
Враждебна е дала 54 жертви при население около 950 души.
За ентусиазма на Българските мъже в Балканската война ще споделя един случай от село Враждебна:
Вуче Илов Белов, участник в Сръбско- Българската война през 1885г, е най - възрастният от тримата братя, Вуче, Богдан и Панчо. И тримата като възрастни не ги мобилизират. Синовете на Вуче- Коце и Мице отиват на война. Взети са двата бивола с колата за обоза. Вуче, за да не се раздели с добитъка си, сам се мобилизира и отива с каруцата на война. След края на войната. той се завръща, но скоро избухва Между - съюзническата и Вуче отново сам се мобилизира с добитъка и каруцата, но за съжаление от тази война не се завръща. Синовете на Вуче се завръщат.
История за смелостта и упоритостта на един Враждебец.
Тази история ни говори за старите поколения Българи, които с гордост са си пращали синовете, че дори и самите старци някак са помагали на армията, с животни в обоза. Непоколебими, без униформи са слизали от планините, напускали са домовете, без колебание и така през Балканската война се записват около 600 000 мъже и държавата не е имала толкова униформи, затова е имало роти с мъже облечени в селски дрехи, каквито са имали. Духът и безстрашието на тези селяни, които не са имали опит в битка е позволило на генералите да водят войни на три фронта.